http://ksp.vfu.bg/bakalavar/spetsialnosti/horeografiya/
Показват се публикациите с етикет Новини. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Новини. Показване на всички публикации
петък
Фолклорен ансамбъл при Академичен танцов театър / Балетен конкурс 2016
http://ksp.vfu.bg/bakalavar/spetsialnosti/horeografiya/
вторник
Тържественият концерт спектакъл по повод 25-годишнината на Варненския свободен университет подари на варненската публика
Поредицата от събития, посветени на 25-годишнината на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър” завърши с тържествен концерт-спектакъл в Зала 1 на Фестивален и конгресен център – Варна.
Грандиозното шоу бе впечатляваща стъпка напред в пърформънса и режисурата на жанровото разнообразие в сценичните изкуства, напълно в унисон със стартиралата в университета виртуалната образователна платформата „Интелигентно бъдеще”. Внушителен и ефектен синхрон между музика, танц, художествено осветление и визия.
Многобройните зрители препълнили Зала 1 се насладиха на изпълненията на фолклорния ансамбъл при Академичен танцов театър на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, балета „Арт денс“, солистите на Болшой театър Диана Косирева и Андрей Болотин, солиста на Софийската филхармония – Велин Илиев, струнен квартет „Интро“, Крисия Тодорова, вокална група при Ансамбъл за народни песни и танци „Варна“, представителния танцов ансамбъл при Национална гимназия за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски“ – Варна, студентът на Варненския свободен университет Стивън Ачикор, студенти от специалност "Мода и мениджмънт в модата" и приятелите на Варненския свободен университет „Уникалните гласове на България“ – Георги Петров, Веселин Вачев и Борис Луков.
Водещи на спектакъла бяха студентите на Национална академия за театрално и филмово изкуство в класа на проф. Стефан Данаилов – Рада Кайрякова и Павел Иванов. Режисурата, бе поверена на ненадминатия естетически усет на проф. Петър Ангелов.
Като възпитаник на Варненския свободен университет, приветствие към присъстващите отправи Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.
Във финалната част на концерта президентът на Варненския свободен университет проф. д.ик.н. Анна Недялкова и ректорът проф. д.пс.н. Галя Герчева приеха поздравленията на вицепремиера и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин и областния управител на Варненска област Стоян Пасев, който им връчи и почетни плакети.
Сред многобройните поздравителни адреси и цветя, изпратени по повод четвъртвековния юбилей на университета, бяха тези на президента на Република България Росен Плевнелиев, премиера – Бойко Борисов, министъра на образованието и науката Меглена Кунева, посланиците на Монголия, Израел и Казахстан – Техни Превъзходителства: проф. Лахмурсен Дугерджав, Ирит Лилиан и Темиртай Избастин, кмета на София Йорданка Фандъкова, ректори на висши училища у нас и в чужбина, представители на партньорски бизнес и обществени организации, средни училища и творчески колективи.
събота
3 март Националния празник на България / 2016
...........................
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
из “Опълченците
на шипка”
Иван
Вазов
3 март Националния празник на България
Тържествен концерт, ФКЦ – Варна, 2016
Това, което се случи на сцената на Фестивален и конгресен център, Варна на този свят ден за нас българите, не може да сътвори и най-даровитият поет.
Сцената кипеше!
Българският дух е жив в сърцата на младите артисти!
Публиката се чувстваше жива и горда, не задържаше
емоцията, която преливаше след всяко концертно изпълнение. Народът пееше,
аплодираше, ставаше на крака, защото истинският българин почита своите ценности,
особено когато те се носят от младите хора, децата, бъдещото поколение на
нацията.
А, на финала сценичното пространство бе тясно за близо
60-те танцьори, но издържа българският ритъм. Зрителите отново бяха на крак, не
вярваха на очите си. И когато Българският химн гръмна в залата – устните запяха
и сълзи от гордост и радост се стичаха от очите.
Това е българският дух!
Той живее дълбоко в сърцата на:
- Фолклорен ансамбъл
при Академичен танцов театър на Варненски свободен университет „Черноризец
Храбър“, хореографи – ас. Ивайло Иванов и доц. д-р Мария Кърджиева,
директор – проф. Петър Ангелов;
- Представителен танцов
ансамбъл при Национална гимназия за хуманитарни науки и изкуства
„Константин Преславски“, ръководители – Ивайло Иванов и Ина Радева;
- Балет за съвременна
хореография „Артденс“, хореограф Нина Козина;
- Детски хор „Добри
Христов” – диригент Ирена Коларова и
Галина Станишева;
- Школа по балет „Вива денс” с
ръководител Станислава Тобак при ОДК;
- Вокален ансамбъл „Сребърни
звънчета” с художествен ръководител Юлия Недева;
- Петя Панева, ученичка от Национално
училище по изкуствата „Добри Христов“, Варна;
- Актьорът Свилен Стоянов.
Сценарий и режисура: проф.
Петър Ангелов
Организатори:
- Община Варна
- Варненски свободен университет „Черноризец
Храбър”
Текст доц. д-р Мария Кърджиева
петък
2015 г. в ИЗДАНИЯ / ТВОРЧЕСКИ ПОРТРЕТ И МОНОГРАФИЯ
МАРИЯ
КЪРДЖИЕВА
ПЕТЪР АНГЕЛОВ
ЖИВОТ С ДУШАТА НА ТАНЦА
Книгата представя щрихи от житейския и творчески път на Петър Ангелов,
който убедително се вписва в развитието и утвърждаването на националната ни
хореография. Тя е разказ за творчеството на човек, оставил дълбока бразда в
развитието на едно изкуство, определящо идентичността ни като българи –
фолклорния сценичен танц.
Петър Ангелов започва професионалната си практика в далечната 1965 година и
до ден-днешен, вече 50 години, е отдаден на танца. Създава огромно по мащаби и
съдържание творчество като хореограф и режисьор, възпитава десетки свои млади
последователи в създадената от него специалност „Хореография” във Варненския
свободен университет „Черноризец Храбър”.
Това са страници с биографични материали, статии, рецензии, текстове,
интервюта, мисли, изказани от него, не просто документи, а документални
доказателства, които идентифицират няколко основни етапа от творческата и
житейската история на един актьор и творец.
Книгата е предназначена както за специалисти в областта на танцовото
изкуство и фолклора, така и за по-широк кръг читатели.
Университетско издателство ВСУ „Черноризец Храбър”, 2015.
ISBN 978–954–715–643–2.
МАРИЯ
КЪРДЖИЕВА
ТВОРЧЕСКИЯТ ПРОЦЕС
В ХОРЕОГРАФСКОТО ИЗКУСТВО
НА ФОЛКЛОРНА ОСНОВА
Монографията
разглежда творческия процес в хореографското изкуство на фолклорна основа, като
обект на изследването са
професионалните фолклорни ансамбли в България в контекста на тяхната творческа
дейност и нейното разпространение. Актуалността се обосновава с това, че хореографското
изкуство претърпява постоянни изменения и еволюира. Този процес на бърза
адаптация показва, че е „отворена” система, предлагаща възможност за изразяване
и изобразяване на процесите в глобалния мир. В съвременния етап на своето
развитие включва нови елементи, наблюдава се смесване на различни танцови
стилове и жанрове в цялостна танцова композиция. Днес е времето на иновативната
хореография с удивителни изображения и отличителни белези на танцовата форма.
Предметът на изследването е творческия процес, който е от
съществено значение за развитието на фолклорните ансамбли като културни
институти с основна функция на катализатор на традиционния фолклор в
съвременната култура, фактор за формиране на естетически ценности на личността
и на обществото. Това насочва изследването към анализ на творческата дейност,
като се акцентира върху спецификата в създаването на танцово произведение на
фолклорна основа. Откроява се и необходимостта от създаване на функционален
творчески модел в областта на фолклорното изкуство като система.
Университетско
издателство ВСУ „Черноризец Храбър”, 2015. ISBN 978–954–715–639–5. Монографията е рецензирана от проф.
Петър Ангелов.
вторник
Фолклорният ансамбъл при Академичния танцов театър – удостоен с почетен диплом от Първия национален студентски фолклорен фестивал
Фолклорният ансамбъл при Академичния танцов театър на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ бе удостоен с почетен диплом от Първия национален студентски фолклорен фестивал „Срещи на приятелството”, който се проведе на 5-и и 6-и декември във Варна.
В първото издание на фестивала участваха ансамблите и съставите на Медицински университет – Варна, Технически университет – Варна, Технически университет – София, Университет по хранителни технологии – Пловдив, Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив, Югозападен университет – Благоевград, Лесотехнически университет – София и Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“.
Амбицията на организаторите е фолклорната фиеста да бъде не само сцена за изява на студенти, но и да създаде среда за трайни творчески контакти, с цел съхраняване на българската културна идентичност и приобщаване на младото поколение към фолклорното танцово изкуство.
Фолклорният ансамбъл на ВСУ не изневери на името си и показа академизъм и висок стил в своите изпълнения. Студентите от специалност „Хореография” представиха танци образци в българското фолклорно танцово изкуство – „Шуменски танци”, „Хайдутин и мома”, „Кокоревси ергени” и „Камчийски танц”, хореография на проф. Петър Ангелов.
„Благородно завиждаме на Варненския свободен университет, че има такъв професионален състав”, споделиха участниците във фестивала. Сред коментарите преобладаваха определения като „стил”, „естетика”, „изключителен репертоар“, „прецизност”…
Положителните оценки на публиката са плод на ежедневния труд на ас. Ивайло Иванов, доц. д-р Мария Кърджиева и разбира се на творческия лидер – директора на Академичния танцов театър „Черноризец Храбър” проф. Петър Ангелов.
петък
Академичен танцов театър ще участва в
Първи студентски фолклорен фестивал ще се проведе във Варна
Първи студентски фолклорен фестивал “Срещи на приятелството” ще се проведе от 5-ти до 7-ми декември. Проявата е организирана от общинската дирекция “Образование и младежки дейности” в партньорство с Медицинския университет, Икономическия университет и Техническия университет.
Фестивалът ще бъде открит на 5-ти декември в 17.00 ч. в Аулата на Икономически университет – Варна. Гала концертът ще се състои на 6-ти декември от 14 ч. в зала 1 на Фестивален и конгресен център – Варна. Входът на проявите е свободен.
В първото издание на фестивала ще участват ансамблите и съставитe на Медицински университет – Варна, Технически университет – Варна, Варненски свободен университет, Технически университет – София, Университет по хранителни технологии – Пловдив, Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив, Югозападен университет – Благоевград и Лесотехнически университет – София.
Амбицията на организаторите е фолклорната фиеста да бъде не само сцена за изява на студенти, но и да създаде среда за трайни творчески контакти, с цел съхраняване на българската културна идентичност и приобщаване на младото поколение към фолклорното танцово изкуство. Идеята е фестивалът да се превърне в ежегодно събитие през месец декември, в което да бъдат поканени за участие и студентските състави от други европейски университети, обясни Светлана Пасева, началник-отдел "Младежки дейности" в община Варна.
Източник Live.Varna.bg
сряда
Започна обучението в магистърска програма „Сценични изкуства, мениджмънт и продуцентство"
Обучението на студентите в магистърската програма "Сценични изкуства, мениджмънт и продуцентство" стартира на 21 ноември с лекции на доц. д-р Мария Кърджиева по управление на сценичните изкуства.
В програмата на магистрантите следват лекции по музикално изкуство на проф. д-р Константин Кукушев и по танцово изкуство на проф. Петър Ангелов.
Магистърската програма "Сценични изкуства, мениджмънт и продуцентство" обхваща широк спектър от теоретични, творчески и практически дисциплини в областта на: музиката, танца, театъра, визуалните изкуства, както и в областта на управлението, мениджмънта, правните аспекти на творческата практика, маркетинга, управлението на финанси и проекти, авторското право, реклама и PR-а.
Ето какво споделя една от възпитаничките от випуск 2014/2015 на магистърската програма:
„Искам да благодаря на целия преподавателски екип в магистърската програма „Сценични изкуства, мениджмънт и продуцентство” за вниманието, което ни оказахте по време на нашето обучение, за знанията които получихме. Една много полезна магистърска програма за работещите в областта на културата, изкуството и читалищни работници. Интердисциплинарността на магистърската програма дава богат обем от знания.
Изказвам специални благодарности на научния си ръководител доц. д-р Мария Кърджиева за насоките, които ми даде по време на изготвянето на дипломния ми проект „Мениджмънта на професионален капански ансамбъл - град Разград”.
Не мисля да спирам до тук. Искам още да се развивам, защото човек се учи цял живот. Смятам да продължа обучението си в докторска степен в областта на музикално-танцовото изкуство.
Още веднъж благодаря на проф. Петър Ангелов, проф. Константин Кукушев, доц. Катя Кайрякова, доц. Велислава Николаева, доц. Александра Парашкевова на всички преподаватели.
Айше Реджеб
Директор „Образование и култура”
Община Лозница
В края на януари стартира и магистърската програма "Хореографска режисура и артмениджмънт". Записванията за нея продължават, повече информация можете да получите на тел. 0887 207 572 - доц. д-р Мария Кърджиева.
сряда
Специалност „Хореография” при Варненски свободен
университет „Черноризец Храбър” обявява безплатна практическа подготовка за
кандидат- студенти специалност „Хореография – Български народни танци” и
специалност „Хореография – Съвременен танцов театър” за учебната 2015/2016
година.
За повече информация и записвания:
0899 93 83 33 - ас.
Ивайло Иванов
0894 330 201 - Нина
Козина
събота
Един живот на творец преживян и разказан, чрез танц.
Скъпи приятели,
Трябва да си призная, че ми бе необходимо време, за да преосмисля случилото се, да селектирам многото снимки и събера отзиви от публиката (колеги от академичната общност на Варненски свободен университет, колеги от хореографската гилдия, приятели, хора от публиката които не познавам, но след спектакъла дойдоха да ни поздравят).
Надявам се, че тази публикация ще Ви хареса и за пореден път ще Ви докосне до нашето фолклорно изкуство и ще Ви накара да се почувствате горди Българи с творчество на проф. Петър Ангелов.
14 юли 2015, денят отреден за отбелязването на 70 годишнината и 50 години творческа дейност на изтъкнатия наш професор Петър Ангелов. „Живот с душата на танца”, концерт-спектакъл изграден изцяло от авторски танцови произведения на проф. Ангелов, превърнали се в образци на класическото ни фолклорно танцово изкуство.
Танцьорите-артисти на сцената бяха превъзбудени, лицата им грееха, те не танцуваха, а летяха. Изпълняваха всеки танц с онази характерна емоция за всяка етнографска област, че караха публиката да потръпва от вълнение, да се зарежда с онзи български дух, който ни е съхранил във времето.
„Не можехме да си вземем дъх. Едните излизаха, другите влизаха на сцената.”„Толкова пъстро и красиво. Такива костюми на една сцена не бях виждала.” „Младост и енергия. Майсторство в изпълнението, а са толкова млади, вече професионални танцьори.”
„Какво направихте? Чудо! Такъв грандиозен спектакъл. Всичко беше изпипано. Танцът се лееше, а текста на екрана допълваше и вдъхновяваше (текстовете на екрана са фрагменти от едноименната книга „Живот с душата на танца”, съставител Мария Кърджиева ).”
„Не грандиозен спектакъл, а чудо сътворихте!”
Това са малка част от мненията на зрителите след спектакъла. А майсторските изпълнения бяха на:
• Академичен танцов театър при Варненски свободен университет „Черноризец Храбър” с художествени ръководители Мария Кърджиева и Ивайло Иванов;
• Представителен танцов ансамбъл при Национална гимназия за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски” – Варна с художествени ръководители Ивайло Иванов и Ина Радева;
В „Душата на танца” се включиха и бивши танцьори от Професионален ансамбъл за народни писни и танци „Варна”, както и бивши певици които обагриха спектакъла с невероятните си гласове.
Празникът на проф. Ангелов беше уважен не само от варненци почитатели на неговото танцово изкуство, а и от професионалната гилдия от страната. На финала сцената не можеше да побере кошниците с цветя.
За съществени заслуги в развитието на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ и във връзка с неговата 70-годишнина професор Ангелов бе удостоен с Нагръден знак „Черноризец Храбър“ с позлата. Съюзът на българските музикални и танцови дейци удостои професора с Кристално огърлие за върхови постижения в областта на танцовото изкуство.
„Живот с душата на танца”. Един живот на творец преживян и разказан, чрез танц.
Текст д-р Мария Кърджиева
сряда
И в танца, и в живота стремежът на човека е винаги нагоре
С мега концерт на 14 юли от 20:30 ч. на сцената на Летния театър във Варна проф. Петър Ангелов – директор и художествен ръководител на Академичния танцов театър на ВСУ „Черноризец Храбър“ ще отпразнува своята 70-годишнина и 50 години творчески път.
Проф. Петър Ангелов е роден на 12 юли 1945 г. в село Губислав, Софийско. Завършва Държавното хореографско училище в София през 1965 г., а по-късно и Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив с професионална квалификация „Хореограф режисьор”. През 1976 г. създава професионален ансамбъл за народни песни и танци „Варна”, който през 1992 г. е пререгистриран като сдружение с идеална цел. Негов главен художествен ръководител е от създаването му. През 1995 г. създава специалност „Хореография” към Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ .От 2007 г. е директор художественотворческа дейност на ВСУ, а година по-късно става директор и художествен ръководител на Академичния танцов театър „Черноризец Храбър”.
С мегафолклорен авторски концерт той ще отпразнува своята 70-годишнина и 50-летния си творчески път на 14 юли от 20,30 ч. на сцената на Летния театър при вход свободен във Варна. Всеки момент ще излезе от печат и книга за него, озаглавена „Живот с душата на танца“, каквото е мотото и на самия празник. Съставител на книгата на Университетското издателство на ВСУ „Черноризец Храбър“ е д-р Мария Кърджиева.
Интервю на Виолета Гурнакова, публикувано в бр. 126 на в-к „Народно дело“ от 7 юли 2015 г.
Оптимизъм Вярвам, че България ще си върне националния културен облик пред света. Прогноза Ако има грижа за фолклора, ще има и български народ.
- Проф. Ангелов, след 70 години в живота и 50 години на сцената, каква е Вашата равносметка? - Радвам се, че още работя, че съм на трудовия фронт. Започнах първоначално с аматьорското изкуство, после с професионалния ансамбъл „Варна“, който ликвидираха, после военноморския професионален ансамбъл и в университета през последните 20 години. За мен творчеството е най-важно в живота, а когато се срещнах вече с младите хора и научната интелигенция, видях, че животът е много по-широк, по-значим. Равносметка също е и големият обем творчество. Това са над 70 постановки – професионални ансамбли в страната и чужбина. В последно време се ангажирах много с режисура на спектакли. Работил съм в театрални, оперни постановки, които имат танци, пластика и т.н. Направихме хиляди концерти в страната и чужбина за тези 50 години. В казармата бях ръководител на армейски състав. Спомням си концертите по площади, улици, по цял свят. Двата акцента в моя живот са ансамбъл „Варна“ и университетската работа. Затова разделям живота си на две части. Това са хубавите неща в живота, но той е многолик - има и лоши. - Ансамбъл „Варна“ е Вашата най-голяма радост, но и най-голяма мъка. Защо? - Ликвидацията на ансамбъл „Варна“ е все още една незатворена рана и така ще бъде. Закриването му беше много грозно дело. Стана в първите години на промяната. Имаше завист, омраза, политизираха го. Ансамбълът наистина летеше с правителствения самолет. Беше стигнал много високо ниво. А изкуството няма политическа принадлежност. Така обаче излезе. Сривът беше огромен. Изживях го благодарение на работата ми със студентите после. Настъпиха много промени след 1991 г., основно в културата, и то във всички посоки, жанрове, в аматьорското изкуство – главно заради финансирането. Държавата се оттегли, много институти бяха закрити, самодейността като цяло рухна. Днес има нова мода – клубове за танци, където хората отиват за забавление. И понеже са платени, много наши специалисти хореографи отидоха да работят там, защото има пари в това. В университетите обаче има интерес към танцовото изкуство. Независимо от отлива от изкуствата, ниските заплати и липсата на млади кадри, хората се връщат постепенно в концертните зали. Мисля, че България ще си върне този международен престиж и име като страна с богато изкуство и култура. - Изживяна ли е вече кризата в българския фолклор, стигнала до най-деструктивни попфолк проявления през последните години? - Настъпиха промени, първо, по отношение на начина на обработка. Стилизацията на фолклора навлезе силно в творчеството на специалистите. В българския фолклор има много деформации. Дори облеклата днес чуждеят, нямат нищо общо дори с гражданското облекло. Еуфорията по чалгата малко намаля. Изчезнаха и тези грозни текстове и ритми на ориенталщина и кючек. Далеч сме обаче от изчистения жанр, който имат сърбите. Сигурно ще има попфолк, има и хубави песни, не бива да се отрича всичко. България има големи традиции в поп и народната музика. Феномен сме в световната култура. На младите хора им влияе западната култура, но като попреминат годинките, заиграват и българските хорца. В Гърция и Турция задължително имат часове по роден фолклор. Така трябва да е и при нас. - Какви тайни крие фолклорът по отношение на народните вярвания на българина? - Българският фолклор е свързан с християнската религия, с народните вярвания. Но много от обредните танци са вече за забавление, останала е художествената функция във фолклора. Някъде все още вярват в ритуалите и обичаите. Това е в по-малките селища, където липсва друга култура, в големия град вече обредност и обичаи не съществуват. Съхраняването на народната мъдрост сега е работа на изследователите. - „Душата на танца“ Вашата душа ли е? - Танцът е преживяване. Няма ли преживяване, не е танц, а механично движение. Затова казваме, че танцът има душа. Всяко изкуство предизвиква преживяване. Ние, творците, също преживяваме. Три неща правят впечатление във фолклорния танц. Ритъмът и двата човешки стремежа – към земята и към небето. Кое от трите е най-приоритетно условие, за да има танц? Има стремеж на българина към земята, но то не е едно и също навсякъде. Най-силно изразени са тези движения в добруджанските танци. България е била дълго време земеделска страна и фолклорът е силно повлиян от селския бит. Ритъм има в живота навсякъде. Няма ли ритъм, всичко рухва. Ритъм има в дишането, в природата, в смяната на ден и нощ, но особено изразен е в човешкия организъм – сърце, ходене, танц. Първо е бил ритъмът, а после мелодията. Пропорционално на това, човек винаги се е стремял нагоре. Това е посоката на човешкия стремеж. Да започнем от архитектурата, от землянката, човек е стигнал до небостъргачите, в спорта също се стремим нагоре, Господ е горе. Това е стремежът на човека. Молбата за помощ, за добър живот и т.н - Каква част от българския фолклор е нестинарството? - Нестинарският танц се среща в Странджа. Корените му са още в езичеството. В християнско време е свързан с празника на Константин и Елена. Днес го използват в туризма като атракция. - Какво ще пожелаете на тези, които сега се докосват до магията на фолклора и искат да посветят живота си на него? - Има документи на ЮНЕСКО, в които се казва, че всяка страна трябва да пази своята си култура и да влиза в общността на народите с нея. Традиционната култура и танц са в основата на съвременната музикална култура. Важно е да учим децата от малки. Има засега нихилистично отношение към фолклора. А трябва да се отделят средства. Професионалните състави в България в момента съществуват благодарение на грижата на общините. Моят апел е да има грижа към фолклора, за да има български народ. Няма народ без традиция и без култура.
неделя
Мигове от „...Въплъщението на едно ново начало”/ 3 март 2015
Академичен танцов
театър „Черноризец Храбър”
ОДК – Варна
Балет за
съвременна хореография при НГХНИ - Варна
събота
Тържествен концерт-спектакъл "3 март 1878 - Въплъщението на едно ново начало" / 2015
Фолклорен ансамбъл при Академичен танцов театър на Варненски свободен университет „Черноризец Храбър"
художествени ръководители: Мария Кърджиева и Ивайло Иванов
директор: Проф. Петър Ангелов
сценарий
Проф. Петър Ангелов
Д-р Мария Кърджиева
режисьор
Проф. Петър Ангелов
"3 март 1878 - Въплъщението на едно ново начало" / 2014
сценарий
Проф. Петър Ангелов
Д-р Мария Кърджиева
режисьор
Проф. Петър Ангелов
С участието на:
Фолклорен ансамбъл при Академичен танцов театър на Варненски свободен университет „Черноризец Храбър"
художествени ръководители: Мария Кърджиева и Ивайло Иванов
директор: Проф. Петър Ангелов
*
Танцов ансамбъл при Национално училище по изкуствата „Панайот Пипков", гр. Плевен
художествен ръководител: Танушка Арабаджиева
*
Детски танцов ансамбъл „Китка цвете", гр. Варна
художествени ръководители: Йордан Илиев и Марияна Димитрова
*
Танцов ансамбъл при 144 СОУ „Народни будители", гр. София
художествени ръководители: Ирена Кременска и Стефан Петров
*
Балетен танцов център „Галаксико", гр. Димитровград
художествен ръководител: Тихомир Митев
*
Ансамбъл „Сборенка" при СОУ „Св. Климент Охридски", гр. Добрич
художествени ръководители: Асенка и Николай Маневи
*
Национална гимназия за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски", гр. Варна
художествени ръководители: Ивайло Иванов, Ина Радева и Деница Петрова
*
Балет за съвременна хореография при Академичен танцов театър на Варненски свободен университет „Черноризец Храбър"
художествени ръководители: Нина Козина и Иван Росенов
*
Национално училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев", гр. Котел
художествен ръководител: Боряна Динева
*
Абонамент за:
Публикации (Atom)